Светослав Николов: Лили Иванова и нейната публика - една душа, едно сърце, една любов
Светослав Николов
7arts.bg.
Винаги съм се питал какво е възприятието, с което Лили Иванова е влизала в студиото на Радио София или на „ Балкантон “, с цел да запише следващата си ария, знаейки, че тя ще доближи до всички кътчета в България и ще промени живота на всеки вечно. Нейният креативен живот е десетилетия на голяма отговорност, изпълнени с дисциплинираност, лоялност към музиката и голямо сърце за публиката. Защото тя знае силата на музиката и познава копнежите на душата.
В навечерието на следващия си концерт в София, по-голям от всеки път, Лили Иванова издаде нов албум със седем песни, които от първата до последната са шлагери. Някои от тях са ни станали обичани през годините, други са чисто нови, само че и те мигновено се запечатват в съзнанието и ги запяваш като свои. Някои от тях чухме на концерта в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ по-рано тази година и останахме в приятно очакване и мощна признателност – това е щедростта на Лили да ни подарява обич. Тези и всички други нейни песни постоянно ще слушаме в специфичните моменти – и когато имаме потребност от придвижване напред, и когато имаме потребност от успокоение. Заради топлото възприятие, с което са поднесени, те са станали част от нас и дават отговор на всяко наше въодушевление, вършат ни да се усещаме разбрани и споделени. Внимателно подбрана музика и текст, величествено осъществяване – и всичко това – със особено отношение към всеки слушател, който ще бъде избавен с ария.
„ Два белега “ от Ангел Дюлгеров и Мартин Карбовски открива албума и концерта – ария за двамата, които са предопределени един за различен. Връзката на Лили с нейната аудитория е съдбовна. Душа приказва на душа.
„ Чуй душата ми / на открито е нощ, светът гори “. Само във реципрочност можем да обичаме всичко пред себе си и да продължим. Лили Иванова приема с признателност аплаузите на публиката – нашият метод да изразим признателността си, 15 000 души в зала „ Арена “ в София. Тези овации идват, откакто сме притихнали, прехласнати във филигранната й фраза.
Лили Иванова ни приканва към живот, воден от обич, в краткосвирещ албум „ Чуй душата ми “ - Jazz FM
Лили Иванова в никакъв случай не разчита на достижения от предишното. Имаме обща история и с доверие желаеме да чуем какво ново ще ни каже тя. „ Светът е цялостен, цялостен с обиди, / с доста мраз и с доста вятър “. Стиховете на Дамян Дамянов в „ Студ “ ни водят към единственото допустимо благополучие в този живот – да събираме сърцата си в общ пламък. Това е втората ария от новия албум на Лили Иванова – нова версия на шлагера от „ Тежка женитба “ от 1989 година и трета на концерта.
Това са апелите на душата, която е в центъра на музиката на Лили Иванова. „ Нарисувай ми, художнико, сълза / от душата ми вземи боите “ – пее тя стиховете на брачната половинка на Дамян Дамянов Надежда Захариева в идната „ Сълза “ – най-слушана от новия албум в YouTube.
С очите си виждаме по какъв начин Лили Иванова претърпява музиката – тръпката, която минава през нея преди да изпее думите, момент по-късно се придвижва върху нас. Връщам се към видеото на тази ария в YouTube. Най-новият коментар под него отпреди дни гласи: „ Благодаря ти, Лили, че изпя сърцето ми! Обичам те! “ Две години по-рано: „ Лили е Божият подарък за България “ И още, и още.
Песните на Лили Иванова са оттатък времето, изпълнени с толкоз любов! „ Ако спра да обичам, ще спре да ме има “ – пее Вечното момиче. Животът има правила, главното и ненарушимо е възпято в песните на Лили. Те са оттатък всички ограничавания. Минали са 40 години от появяването на „ Искам те “. Докато пее, Лили Иванова зарежда дъха си със своята сила и ни я предава. Тя благодари на публиката и се покланя на музикантите. Те са многочислени на сцената – нормалната ѝ група и оркестъра на Софийската опера и балет под диригентството на Константин Добройков, които извършват аранжиментите на музикалния началник Ангел Дюлгеров. Всички на сцената са институции. Публиката приветства оркестрантите – демонстрация на почитание към музиката, в която Лили постоянно ни е възпитавала. Концертът е повече като театър със особено оформление на сцената. Декорът се сменя – на мястото на бялото сърце се появява визуализация на оперна зала. „ Много съм разчувствана, да ви призная. “ – споделя тя своето възприятие. И то отново е нашето. Докато пиша публикацията, проверявам албума „ Искам те “, пред погледа ми една след друга минават обичани песни. Избирам да чуя още веднъж „ Ти идваше “ („ Думите на любовта ми изгряваха като цветя… “)
Преди концерта съм изслушал десетина пъти излезлия в същия ден албум „ Лили Иванова 2024 “. Във фоайето на залата се продава и прави усещане със специфичното си оформление. Не броя какъв брой пъти употребявам в публикацията думата „ специфичен “, само че по този начин се отнася към хората Лили Иванова. Последната ария в албума и последваща в концерта е „ Ненужен спомен “. Музиката е на Ангел Дюлгеров, текстът – на Александър Петров. Тя ми направи усещане на концерта в Народния спектакъл, няколко месеца по-късно срещнах Ангел Дюлгеров на Plovdiv Jazz Fest и го поздравих за отличната комбинация. Същия ден чувам няколко пъти албума от началото до края, дублирам „ Ненужен спомен “ и стартирам изначало. „ Една обич, един живот… “
„ Покруса “ също има римейк в новия албум на Лили Иванова. Визуалното угощение в залата бе подготвено от международния специалист Марвин Дайтман. Концертът се излъчваше онлайн в целия свят и 48 часа след провеждането му може да се гледа в подбрани цифрови платформи. В България това е 7arts.bg.
Преди „ Бурната река “ Лили насочва първа покана към нас да пеем с нея. Текстът е на музикант, обичан и от ефира на Jazz FM – Росен Кукошаров, музиката – на Ангел Дюлгеров.
„ Този свят е жена “ с модулацията в последната част почтено издига дамата на фундамент. Песента е по музика на Оги Весков, който става от пианото и приготвя тромпета.
Знаем, че ще зазвучи „ Невероятно “. Чувам споделеното от младеж до мен: „ Всеки път като чуя тази ария, ме хваща за гърлото. Където и да стане това, дори в Tik Tok, я чувам до края. “ Разбирам, че песента упражнява същото влияние върху младите през днешния ден, каквото е имала върху мен на същата възраст през 1987 година
Също по този начин разбирам, че е съвременна толкоз, колкото е била тогава. И в случай че преди време е била на плоча във всеки дом, в този момент е в цифровите платформи на всеки телефон. Винаги – напълно близо.
И тук Лили Иванова разгласи, че ще пеем дружно. Настъпва следващ обичан миг с „ Щурче “ и по-късно – от време на време „ Детелини “, от време на време – „ Панаири “.
„ Щурче “ зазвучава с увертюра в блус рок стилистика, която ни връща към някои от ранните ѝ песни от края на 50-те като „ Събота вечер “ и от началото на 70-те като „ Вечност “.
Тогава ѝ поверяват композициите си Йосиф Цанков, Ангел Заберски, Александър Йосифов, Митко Щерев. 15 000 души сме на крайници. Лили ни остави да изпеем паметната фраза „ Свири, свири, щурче “ и ни даде ролята на солисти в нейния концерт. Всички се чувствахме вкъщи.
„ Да ви кажа – не ви чух! “ – провокира ни тя да пеем с нея „ Детелини “. След това не споделя коя ария следва, само че ние чакаме „ Ветрове “, която е и в новия ѝ албум.
„ Нейният създател – Герасим – тази заран ми подари нова ария. „ Ветрове “ – афишира Лили Иванова измежду зов на удовлетворение в залата. Всички телефони работят – някои – в светлинна хореография, други – да записват и стриймват.
Последното изпяване на припева бе отсрочено, с цел да запее първо публиката, а по-късно да се включи и самата Лили. Магично!
„ Сега желая да изпея една ария, която я знаете отново от мен. “ – засмяваме се, тъй като толкоз доста песни знаем от Лили Иванова. Следва „ Камино “. Изумително еластичен глас, мисля от самото начало, само че почакайте да чуете изпяването на финалното „ Оооо “. Публиката изригва във възхита, а в унисон с нейните усеща към тавана се издигат светлините над оркестъра.
На финала Лили Иванова прегърна всички музиканти, а ние я прегърнахме в овации, прегърнати от нейната обич. Тя знае по какъв начин всеки да се почувства обичан, тъй като всеки е специфичен. Озарила ни, звездата раздава целувки на публиката.
Ред е на последната ария, която в открита от години традиция е „ Присъда “, с цел да подсети посредством претърпяното от Лили, че всеки може да преодолее всичко като запази интегритета си и продължи да извършва своята задача.
Финалът на концерта идва с отбелязване в съзнанието на датите на срещите през 2025 година Вече са оповестени някои от тях – 14 февруари – Joy Station, 19 май – Народен спектакъл „ Иван Вазов “, 13 юли – Летен спектакъл във Варна, 15 юли – Летен спектакъл в Бургас, 13 септември – Античния спектакъл в Пловдив, 12 декември – НДК. Но дотогава има толкоз време! „ Ние няма да стопираме да ръкопляскаме и тя ще се върне. “ – има проект за бис дама зад мен. Лили се обръща с въпрос към публиката коя ария да повторят. Колкото песни бяхме чули, толкоз стремежи отправихме. Решихме – „ Сълза “.
Дълго откакто концертът свърши, ставам от седалката. По стълбите минавам край майка и щерка, които стоят, прегърнали се, загледани към сцената.
